Норвежкият модел

Норвежкият модел може да вдъхнови излизането на Великобритания от ЕС

Норвегия сякаш е взела най-доброто от двата свята – продава на ЕС сьомга за милиарди, но ограничава вноса, за да защитава своите фермери.

Норвежците на два пъти са отказвали с референдум да влязат в съюза – през 1972 г. и 1994 г., но стоките им имат достъп до 500 млн. потребители в него.

Евроскептиците твърдят, че връзката Осло – Брюксел е вдъхновение за евентуалното излизане на Великобритания след допитването, което ще се проведе на 23 юни, пише агенция “Ройтерс”. И двете държави си имат собствена валута, а Норвегия, за разлика от Обединеното кралство, е част от Шенген.

Но много норвежци смятат, че компромисите, направени от страната им, не си струват. Те плащат стотици милиони евро на ЕС, за да имат достъп до вътрешния пазар, и 5000 от местните закони са базирани на европейските директиви. Осло на теория има право да налага вето върху законодателство на Брюксел, но това никога не се е случвало. Освен това Норвегия няма влияние върху европейските политики.

“Моделът е на интеграция без представителство”,

казва Улф Свердуп, директорът на Норвежкия институт за международни отношения.

Докато Великобритания обмисля бъдещето си в Европа, ситуацията на Осло символизира необратимата интеграция на континента, въпреки неуверените му опити да се превърне в истински политически блок.

Норвегия трябва да приема европейските правила, за да гарантира равния достъп на бизнесите си до пазара. 80% от износа на страната отива в ЕС. “Отиваш в офиса и откриваш, че “Майкрософт” е ъпгрейднал компютъра ти. Приемаш ли, или не?”, пита Свердуп и добавя, че повечето хора просто цъкват “Да”. По същия начин норвежците се чувстват задължени да приемат директивите на Брюксел, допълва той.

Консервативната партия на премиера Ерна Солберг смята, че за Норвегия би било по-добре да е част от ЕС, за да може да влияе на политиките на съюза. Въпросът за или против цялостно членство доминира и поляризира съвременния политически дебат, макар евентуалното членство не е на дневен ред след двата референдума, завършили с отказ. Социологическите проучвания от 2005 г. насам не са показали промяна в настроенията.

Норвегия е богата заради залежите си от петрол и газ. Правителството разполага с най-големия суверенен фонд на света – 835 млрд. долара за 5.2 млн. души. Скандинавската държава обаче спечели много от членството си в Европейската икономическа зона (ЕИЗ). Освен износа, 60% от вноса в Норвегия идва от зоната, в която тя влезе през 1992 г. заедно с Исландия и Лихтенщайн. Те също не са част от ЕС. Трите държави участват в обсъжданията на законодателството, но нямат право на глас.

Външното министерство в Осло твърди, че годишно страната внася 388 млн. евро в зоната, за да има достъп до пазара, и 472 млн. евро, за да участва в програмите на ЕС за научни изследвания и иновации. Това са горе-долу по165 евро годишно за всеки гражданин на страната, без да се смятат допълнителните по-малки такси за участие в Шенген, например.

Доклад на британския парламент от януари показва, че Лондон е платил 8.5 млрд лири (около 10 млрд. евро) на ЕС миналата година – около 170 евро за всеки от 64.6 млн. британци. Очаква се сумата да варира между 11.1 млрд. и 7.9 млрд лири до 2020 г.

Привържениците на кампанията за излизане на Великобритания от ЕС смятат, че ще могат да избегнат недостатъците на норвежкия модел. Според тях страната ще може да уговори свободна търговия с Брюксел и да прекрати върховенството на европейските закони. Обратно на това премиерът Дейвид Камерън, който предпочита държавата да остане в съюза, подчертава, че Осло плаща прекалено много и има прекалено малко влияние.

http://www.dnevnik.bg/